Иконите в съвременния свят
Началото на иконографията
Църковното предание учи, че първият иконописец е свети евангелист Лука. Той нарисува светия образ на Дева Мария върху пано, лице, което самият той е виждал. Той донесе първите си икони на самата Богородица. Тя ги одобри и провъзгласи: „Нека благодатта на Този, Който се роди от мен, чрез мен, да се предаде на тези икони”. Има най-малко пет високопочитани икони на Богородица, рисувани от свети Лука, които се почитат и днес. Известно е също, че е рисувал икони на светите Петър и Павел. Началото на иконографията може да се намери и в катакомбните рисунки от втори и трети век.
Иконографията е отделена специално внимание и благосклонност от ранната Византийска империя. Император Константин Велики освобождава от всякакви данъци художниците, които изработват мозайките за църквите. Иконографията процъфтява през Империята като мозайки, стенописи (стенописи) и панели (преносими) икони. Най-пълно развит и широко разпространен в империята през VI век, под управлението на Юстиан Велики.
Иконите в съвременния свят. Имал обичай свети Йоан Златоуст да държи пред себе си икона на свети Павел, когато изучава посланията на свети Павел, за вдъхновение и да призовава апостолската благословия. Както е казал друг църковен отец, Свети Василий Велики, „С беззвучен глас иконите учат онези, които ги гледат”. Веднъж, когато свети Йоан вдигна поглед от текста, иконата на свети Павел сякаш оживя и апостолът му проговори.
Иконодули
Иконографията, като неразделна част от християнския живот, е била обект на големи противоречия през седми и осми век. Иконоборците („разбивачи на икони“) бяха подозрителни към всяко свещено изкуство. Това представляваше човешки същества или Бог, и поискаха унищожаването на иконите. Иконодулите (почитатели на икони) енергично защитаваха мястото на иконите в живота на Църквата. Иконоборството може да е повлиян от еврейски и мюсюлмански идеи и също така отразява „пуритански“ възглед в християнството, който вижда във всички изображения латентно идолопоклонство.
Позицията на иконодула е подкрепена от Седмия и последен Вселенски събор, който се събира в Никея през 787 г. сл. Хр. Поредната атака на иконите от император Лъв III през следващия век е отменена, когато императрица Теодора завинаги възстановява почитането на иконите през 843 г., победа който се отбелязва като „Триумфът на Православието“.
Един от главните защитници на иконите през този период е свети Йоан Дамаскин, който пише в известната си „Защита на иконите“: „Чрез иконите на Христос съзерцаваме Неговия телесен облик, Неговите чудеса и Неговите страдания и ние сме осветени…Иконите на светиите са изпълнени със Светия Дух.“
Иконите в съвременния свят
След падането на Константинопол Света гора Атон става голям център на иконографията. Множеството монашески църкви, които днес могат да се видят в Света Гора, са свидетелство за многовековна традиция, която е процъфтявала в ръцете на монасите, които са я запазили. Византийската традиция на иконография също е подражавана от сръбските и руските християни, чиито стилове на иконография са претърпели своя собствена еволюция през вековете.
Въпреки че много от нас свързват иконографията с Църквата на Изтока, тя е и оригиналната традиция на свещеното изкуство в Западната църква. Мозайки, стенописи и картини в Рим, Испания и Франция свидетелстват, че византийският стил е художествената традиция, обща както за западното, така и за източното християнство до XII век.